ИСТОРИЯ
През ноември 1897 година 19 години след Освобождението в малкото колибарско селище Ваякьой е основано училище и за учител е назначен даскал Христо Тенев. Първата сграда се състои от сазена стая с размер 3 на 4 метра. Учебните занятия се водят по много примитивен начин. Децата се учат да пишат букви и цифри в сандъчета с пясък.
Министерството на образованието задължава селяните да построят нова, по-хигиенична сграда и изпраща младата учителка Донка Вълчева от Стара Загора. Обучават се 42 ученика в І, ІІ и ІІІ слети отделения. Децата пишат вече на плочи с калем.
След 1912 година идват бежанци от Одринска Тракия. В техните села Тарфа и Каваклия просветата е на високо ниво и те не могат да се примирят с липсата на училище. Затова през 1917 година е постро3ена първата тухлена сграда, наречена „Старото училище”.
От 1917 до 1930 год в селото има само начално училище от І – ІV отделение. След 1927 година броят на учениците нараства и започва строежът на ново училище с доброволните дарения на селяните, на братя Кехайови и Илчо Бинев. Строежът е завършен през 1930 година. В училището учат 336 ученика в 9 паралелки.
Министерството на образованието задължава селяните да построят нова, по-хигиенична сграда и изпраща младата учителка Донка Вълчева от Стара Загора. Обучават се 42 ученика в І, ІІ и ІІІ слети отделения. Децата пишат вече на плочи с калем.
След 1912 година идват бежанци от Одринска Тракия. В техните села Тарфа и Каваклия просветата е на високо ниво и те не могат да се примирят с липсата на училище. Затова през 1917 година е постро3ена първата тухлена сграда, наречена „Старото училище”.
От 1917 до 1930 год в селото има само начално училище от І – ІV отделение. След 1927 година броят на учениците нараства и започва строежът на ново училище с доброволните дарения на селяните, на братя Кехайови и Илчо Бинев. Строежът е завършен през 1930 година. В училището учат 336 ученика в 9 паралелки.
Първият местен учител Жеко Иванов Плачков е назначен през 1942 - 1943 год., който става и директор.
По-късно директори са: Станка Петрова, Стоян Цонев, Тодорка Дълбокова, Димитър Пацаров.
След създаването на Нефтохимическия комбинат през 1964 година броят на учениците се увеличава. Класните стаи не стигат и директорът Иван Ненчев издейства от Общински Народен Съвет „Просвета” средства за построяване на ново училище. Първата копка е направена през 1972 година и на 10 октомври 1975 година то е тържествено открито. Учениците вече са 770, а учителския колектив наброява около 50 учители с директор Иван Ненчев, заместник директори са Кръстю Кръстев и Борис Демирев.
През 1977 – 1978 училището става полуинтернат, въведена е целодневна организация на обучение.
От 1982 година до настоящия момент директори са: Маргарита Христова, Калинка Иванова, Галя Грудева, Георги Даутев, Женя Железова.
Броят на учениците постоянно намаляваше през последните 10 години, за да достигне днес до 240 с учителски колектив от 20 учители.
По-късно директори са: Станка Петрова, Стоян Цонев, Тодорка Дълбокова, Димитър Пацаров.
След създаването на Нефтохимическия комбинат през 1964 година броят на учениците се увеличава. Класните стаи не стигат и директорът Иван Ненчев издейства от Общински Народен Съвет „Просвета” средства за построяване на ново училище. Първата копка е направена през 1972 година и на 10 октомври 1975 година то е тържествено открито. Учениците вече са 770, а учителския колектив наброява около 50 учители с директор Иван Ненчев, заместник директори са Кръстю Кръстев и Борис Демирев.
През 1977 – 1978 училището става полуинтернат, въведена е целодневна организация на обучение.
От 1982 година до настоящия момент директори са: Маргарита Христова, Калинка Иванова, Галя Грудева, Георги Даутев, Женя Железова.
Броят на учениците постоянно намаляваше през последните 10 години, за да достигне днес до 240 с учителски колектив от 20 учители.
